“Код Олимп”: Американски брутализъм в изобилие 359

"Код Олимп": Американски брутализъм в изобилие

от Дени, на 05/04/2013

Джерърд Бътлър отново раздава правосъдие в екшъна “Код: Олимп” (Olympus Has Fallen) на режисьора Антъни Фукуа (“Тренировъчен ден”, “Плачът на слънцето”). Бътлър е в ролята на агент Майк Бенинг – бивш шеф на охраната на президента, който е изпаднал в немилост. Майк се опитва да се справи с чувствата за провал и вина и да свикне с новия си живот, когато неочаквано Белият дом е нападнат от терористи.

Това, което създателите на “Код: Олимп” са копнеели през цялото време да направят, е да пробват може ли да се превземе Белия дом, да бъде направен на решето и какви оръжия ще са нужни, за да се вдигне максимално много шум и пушек. Тази част им се е получила брилянтно. Това, което се случва на Белия дом в този филм не е просто терористична атака. Той е превземан като истинска крепост – с две армии от двете страни на оградата му, като труповете падат един след друг върху идеално поддържаните му морави. Всичко започва с неочаквана въздушна атака. Следват много взривове, стрелба и насилие, което на моменти става твърде лично и направо в обектива на камерата. Не случайно филмът е забранен за лица под 17-годишна възраст без придружител.

Първият половин час на „Код: Олимп” е наистина впечатляващ. Той ще ви държи изправени на ръба на седалката в кино салона и може би дори с отворени усти. Тъкмо ще ви се е сторило, че терористите са казали последната си дума, и филмът ви поднася следващата гигантска експлозия. Най-охраняваната сграда в света е превзета за 13 минути. Със сигурност ще останете впечатлени. Това, което е още по-разтърсващо е насилието в близък план, бруталните схватки и реките от кръв.

olympus01

Това, което следва, не е чак толкова впечатляващо и вероятно ще ви се стори много познато. То е нещо като „Умирай трудно в Белия дом”. Майк играе на криеница и гоненица с терористите в руините на президентския дом. През това време шефът на лошите – Канг (Рик Юн; „Бързи и яростни”) извива ръцете на Морган Фрийман и шефовете на отбраната на САЩ.

Няма кой знае какво за казване по отношение на актьорската игра, сценария и диалога. Джерард Бътлър си умее екшън ролите идеално. Сценарият не предлага кой знае какви изненади, но пък успява да поддържа напрежението дори тогава, когато се досещате какво ще стане в следващия момент. Диалогът е на същото ниво – пестелив, за да има място за повече екшън в стил Брус Уилис.

Тук е моментът да кажем, че „Код: Олимп” е филм, правен от американски патриоти за американски патриоти. И това си личи още от заглавието му, а след това и от всяка сцена, всеки детайл, всяка реплика, които могат да бъдат интерпретирани и разбирани само като част от американската култура.

Няма как да не доловите тази особеност, защото историята държи да бъде „американска” от начало докрай (няма и как да не бъде, щом е посветена на белия дом) и на моменти може да я усетите неудобна. Като нещо, което не е направено точно за вас, и да изпитате леко неудобство, че се натрапвате в този интимен патриотизъм, предназначен за вътрешна употреба.

Ако сте подготвени за това и го приемете с отворено съзнание, вероятно ще се насладите на пищните експлозии и постоянното напрежение, които ще ви предложи „Код: Олимп”. Струва си да го гледате, защото се представя отлично точно там, където от него се очаква най-много – в якия екшън.

Оценка 5/10


Author info will go here